Едно от емблематичните имена в българското кино – операторът, режисьор и сценарист Радослав Спасов ще отпразнува през 2023 година своята 80-годишнина. Този март на 27-ия „София Филм Фест“ той ще получи „Наградата на София“ на Столичната община за приноса си към седмото изкуство.
Радослав Спасов е роден на 14 юни 1943 година. След като завършва операторско майсторство във ВГИК – Москва (1971), започва да работи в Киноцентъра като асистент на Димо Коларов. През 70-те и 80-те години на изминалия век той е зад камерата и съавтор на филмите на едни от най-големите ни режисьори, шедьоври в историята на българското кино, сред които „Лачените обувки на незнайния воин“, „За къде пътувате“ и „А сега накъде“ на Рангел Вълчанов, „Изпит“, „Авантаж“ и „Мера според мера“ на Георги Дюлгеров, „Мъжки времена“ и „Вилна зона“ на Едуард Захариев, „Време разделно“ на Людмил Стайков, както и на документални филми за Гена Димитрова, Нешка Робева и Христо Явашев-Кристо.
„Славчо не обича да обсъжда изображението“ – казва за него Георги Дюлгеров в книгата си „Биография на моите филми”. „Той се интересува от драматургията, от конфликта между героите. Затова е безценен по време на снимки. Знае на всяка сцена същината и прониква в актьорите, следи ги със свободното око иззад визьора и реагира спонтанно, щом се появи искрена и неочаквана реакция. Често обръща камерата към актьор, който е извън обектива и не спазва предварителната репетиция.“.
През 1993 година Радослав Спасов дебютира като режисьор със „Сирна неделя“.
„Сред местните хора в Ковачевица имаше двама братя, единият пишеше стихове, а другият свиреше на хармоника, пееше. Семейната им история беше удивителна. В началото на 50-те без никакви обяснения изселили
всички. Много години по-късно научили, че причината е съпругът на сестра им. Службите го вербували, за да го внедрят в отряд горяни от другата страна на границата ни с Гърция. За да му създадат алиби, като вражески елемент, обградили селото, но му оставили коридор, за да избяга.
Горянската чета била разбита. За да го укрият, властите го пратили първо в затвор, после в Добруджа и накрая – в едно казанлъшко село. Обсеби ме емоционално тази история за издевателските похвати и пренебрежението към съдбата на обикновения човек при градежа на тоталитарната държава, а по-късно от нея се роди и „Сирна неделя“. Трудно беше, защото заснемането му съвпадна с Лукановата зима. Тотален дефицит. Помня, че трябваше да осигурим с големи усилия нафта за
отопление на хотела в Гоце Делчев, за да настаним екипа. Дълга одисея беше, съвпадна и с голямата реформа на Киноцентъра.“, споделя Радослав Спасов пред в. „Култура“.
Признанието не закъснява. Филмът е удостоен с втората по значимост награда на фестивала в Котбус, Германия, а за 100-годишнината на киното е избран от Европейската филмова академия за програмата „Локален герой“ на форума в Гьотеборг, където са показани творби от всички европейски страни.
